ПОЕЗИЯ И ПРОЗА
Откъси от "Що е Лондон и що прави нашенецът там" - Никола Филипов
АНГЛИЧАНКА
В няколко заведения в североизточен Лондон, стопанисвани от предприемчиви българи, се събират на раздумка нашенци.Тук новопристигналите се надяват на информация за по-добра работа или по-евтина квартира, тук стародошлите им кроят сплетни, интриги и капани. Типично български заведения…
- Е, това англичаните са чудни хора! Постъпките им не можеш да разбереш - казва моят събеседник и започва да ми разказва историята на един мобилен телефон.
- Изгубих си мобифона. Помислих, че са ми го откраднали в автобуса или в уличната тълпа. ”Бог дал, Бог взел” - както казва народът. Само че този мобифон не беше ми го дал Бог, а аз сам си го взех. Ей така:
Продавах рози на едно кръстовище. Букет от десет рози - три лири, двайсет рози - пет лири. Възрастна жена спря да купи букет и докато търсеше пари за разплащане, остави мобифона си на тухления парапет. Тръгна си, забравяйки го там. Аз моментално го изключих и го пъхнах в чантата си.
Половин час по-късно жената дойде да си търси мобифона. Показа ми точно къде го е забравила.
- Не съм видял нищо- отговарям ú аз.- Нали виждате колко народ минава оттук.
- Много съжалявам, че Ви безпокоих. Ще го потърся в Бюрото за изгубени вещи - с всичкия си акъл добави тя. – Извинявайте още веднъж.
Прибирайки се вкъщи, реших да включа въпросния апарат. След известно време собственичката позвъни на своя номер.
- Извинете, мобифона, по който ми отговаряте, беше мой. Днес го забравих на един парапет на улица...
- Не знам нищо, госпожо! Аз току-що го купих от един африканец...
И ú прекъснах разговора. Па размислих - при сегашната техника ако ме открият и обвинят в кражба - направо ще ме депортират в България. Я да заменя СИМ картата му с друга, с нов номер! Тaка поне ще си го ползвам спокойно - никой няма да разбере.
Та това е историята на моя мобифон. И ето сега - след като съм го ползвал толкова време - взе че изчезна. Това е то, като не съм го купувал- Бог ми го взе. Бог забавя, но не забравя... Има ли смисъл да се обаждам в полицията, или да го търся в Бюрото за загубени вещи като оная ненормална.
Ненормална, ненормална, но я все пак и аз да позвъня като нея на собствения си номер.
- Да - отговори ми учтив женски глас. - Кого търсите? Мога ли с нещо да Ви помогна?...
- Този мобифон, по който ми отговаряте , е мой! - със заплашителен тон я уведомих веднага. - Даже да сте го купили от пазара, аз си го искам...
- Много се радвам, че така бързо Ви открих. Вече мислех да го занеса в Бюрото за загубени вещи. Вие го забравихте на седалката в автобуса. Преди да излезете, аз Ви извиках, но Вие не чухте. Изтичах след Вас, за да Ви го дам. Аз се намирам на юг, между Ричмънд и Уимбълдън.
- О-о-о, много далеко! До Вас трябва да пътувам два часа. Не може ли да ми го донесете поне до центъра?
- Не се безпокойте! Дайте си адреса и веднага ще Ви го пратя по пощата. Утре ще си го получите.
Дадох ú адреса си. След това позвъних още веднъж, за да разбера дали вече е изключила мобифона и сменила СИМ картата, но жената ме успокояваше:
- Не се тревожете, аз няма да правя разговори от Вашия мобифон. Ей сега го опаковам и отивам до пощата.
И така - загубеният вчера мобифон, днес го получавам с препоръчана пратка. Свои пари похарчила жената, за да ми го изпрати.
Я дай да го пробвам. Да - невредим е. А и кредита си е всичкият - наистина не е провела нито един разговор. Ха! И писмо ми е написала. Я да видим какво е измислила.
«Драги собственико на намерения от мен мобифон, много се радвам, че успях да Ви открия навреме и да доставя радостта да Ви върна мобифона.
А з с ъ м а н г л и ч а н к а и не мога да разбера тези чужденци.
Миналата година аз имах точно такъв мобифон. Като купувах рози на едно кръстовище, забравих си го на парапета. След половин час го потърсих, но продавачът каза, че нищо не бил видял. Само една връзка осъществих с моя номер, откъдето ми казаха, че някакъв черен го бил продал. След това номерът ми повече не отговори, пропадна, сменили са го... Не го открих и в Бюрото за загубени вещи. Вероятно продавачът на рози си го е взел, защото в един разговор по-късно дочух, че тези розопродавачи били чужденци, от някаква си Бългериа и не връщали намерените вещи.
Та... аз взех мобифона Ви, за да не попадне в някакъв такъв чужденец и да съм сигурна, че поне Вие ще си го получите обратно!»
Колко ли пъти прочетох това писмо! Събудих се след полунощ и повече не заспах. Как можах аз да попадна в тълпата на опетняващите името България!...
Сега опаковам мобифона и ú го изпращам със съхранената нейна СИМ карта. Ще сменя и адреса си, за да не ме открие англичанката.
- Бог е справедлив, нали?!- промълви замислен събеседникът ми и задълго се умълча...
Септември 2001 г.
КОЙ ИСКА ДА СТАНЕ МИЛИОНЕР?
Това е оригиналната версия на телевизионната игра «Стани богат», съществуваща от преди много години в Лондон. По едно време беше фалирала, защото често почнаха да печелят милиони. А имаше случай, когато спечелилият беше осъден да върне милиона, защото го с п е ч е л и л по мошенически път. Той четял на глас отговорите и точно, когато прочете верния- приятелят му от първите редове киха или кашля. А приятелят му вижда верния отговор от екрана на своя компютър- лаптоп.
Но не затова ф а л и р а играта. Оказало се, че добросъвестно спечелилите милиони са предимно емигранти- пришълци, получили образованието си в източноевропейските посткомунистически страни.
След няколкомесечно прекъсване играта бе възстановена, но за участниците бяха въведени ограничения. Така например преселници, завършили образованието си в България, не бяха вече допуснали за участие, което е едно голямо признание за досегашното българско образование.
Ето някои въпроси от това английско предаване, които са ме впечатлили:
«Част от коя империя е била Турция - британска, френска, османска, китайска».
«Точно колко секунди има един час време- 360, 1000, 1800, 3600».
Но не мислете, че това са начални въпроси - въпроси по за сто или хиляда лева. Това са въпросите с повишена трудност, такива, за чийто верен отговор се дават стотици хиляди.
На въпроса «Коя е столицата на България - Букурещ, София, Атина, Будапеща», участникът разсъждаваше така:
- Хм...София. То няма такъв град, а камо ли столица.
Атина е столица на Гърция. Значи остават Букурещ и Будапеща. Я дайте жокер 50 на 50.
Компютърът премахва два варианта и оставя само Букурещ и София, про което участникът маркира «Букурещ» с думите: «така си и мислех».
На високообразован участник, преподавател в университет, за 32 000 лири (около 100 хиляди български лева) бе зададен въпроса: «Църквата «Света София» в кой град е туристическа атракция - Прага, Истамбул, Виена, Кайро».
Участникът започва разсъжденията си с това, че Кайро и Истанбул са мюсюлмански градове, поради което «Света София» трябва да е или в Прага, или във Виена. Не можейки сам да реши кой от тези два града да маркира, той се обърна за помощ към публиката. Съдете сами за начетеността на английската публика, която разпредели гласовете така: Прага- 47%, Истанбул- 30% и останалите поравно.
Участникът напомни на публиката, че Истанбул е мюсюлмански град, но преди да гласува за Прага, реши да позвъни на свой приятел, вещ по туристическите атракции. И когато този негов приятел заяви, че смята Истанбул за верен отговор, университетският преподавател реши да се откаже от играта.
Интересно се разви участието на семейство при въпрос за 64 000 лири.
«Кой от следващите символи е химичен знак на никела- N, Ni, Nk, Nl».
Продължително мислене. Така е - в английските училища химия като учебен предмет не съществува. Жената първа казва:
– Сигурно е N, може да е Nl, не вярвам да е Ni или Nk.
– Мъжът обаче допускаше всички варианти и след няколко минути решиха да ползват правото на 50 процента. Оставиха им N и Ni. Жената възтържествува:
- Нали ти казах, че е N.
Но мъжът явно малко се доверяваше на нея и я убеди да се консултират по телефона. Умен и образован приятел им каза, че смята знакът да е Ni, но определи сигурността си на около 60%.
Жената отново настоя на своето с думите:
- Не чу ли, той е само 60% за Ni?
Изпокараха се пред камерата. Мъжът настоя да се откажат, при което вземат само 32 000 лири. Все пак- страхотна интуиция, че жена му греши, имаше този мъж!
Въпросите: „ Коя е паричната единицана България - злота, крона, лев или лея” и „Какъв химичен елемент се означава със знака Cu – мед, желязо, сяра или сребро” също бяха за такива големи суми и изключително трудни за участващите.
Два жокера бяха използвани и при въпроса „В кой месец е Международният ден на жената”. Отговорите бяха януари, март, май, юли. След 50 на 50 компютърът остави януари и март, при който участникът се обърна за помощ към публиката.
При това ниво на знания и обща култура съвсем закономерно голяма част от българите, поляците и прибалтийците развиват успешно тук самостоятелен бизнес, назначавайки за свои подчинени кореняците англичани. С това обаче не искам да омаловажа факта, че тясно специализираните в определена област англичани понякога са недостижими специалисти- в културата, в спорта, в медицината, в политиката...
Февруари 2004 г.
нагоре
