Мария Романова - поезия

Maria RomanovaМОРЕ И ДЪЖД

Край морето сама ще поплача,
изморена от чакане.
Ще заровя в пясъка спомена.
Ще засъхне сълзата.
Ще помахам на гларуса.
Ще си тръгна свободна.
Помъдряла наистина.
Нещастлива,но днешна.

По-нова от вчера.
По-добра и пречистена.
С любовта разделена.
С нова обич дарена.
 Ще помоля морето
да си спомни за мене,

 

 

МОРЕ

Морето простенва. Тъжи за нощта.
До скоро са се любили на воля.
Ревнува уморената Луна.
Чайки кръжат над плажа.
Небето светва. Съмва сега.
Слънцето лениво се протяга.
Разкъсва пелената на съня.
Усмихва се щастливо на деня.
Изтичва бодро по брега.
Целува благодарната вода.
В пенливите вълни се гмурва.
Остава там до късно вечерта.
За нова среща с любовта.

 

НЕПРОМЕНЕН

Непроменен си останал в душата ми
Преминал през мъката .Сам оцелял си.
Ти беше обичан. Но не и забравен.
В сърцето завинаги в мен си запазен.
Неподвластен на времето. Непредаден.
Не повярвах никому. Както на теб.
Днес още вярвам в магията, Нашата.
Знам и те чакам. Пълна е чашата.
Ще се върнат нещата.
Ще заемат местата си.
Ти ще бъдеш в живота ми...
Бъдещият, нашият...

 

10. Marz 2011

Отново да те видя...
Пак да усетя душата ти.
Тази, която навремeто
до моята бе на колене.
Дори скрит зад проблемите,
едва ли някой те познава по-добре.
Обичах истинското ти лице.
То бе в ръцете ми,
над мен, когато бе надвесено.
Красиво, молещо, обичано...
То бе лицето.Твоето.
Не новото.
За мен то непознато е.
Бъди за кратко, моля те, момчето,
с което седях на брега на...