БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА!

ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТАВиена  -  2013

Основен мотив на посещението ми във Виена през август 2013 г. беше да потърся нови свидетелства за дейността и живота на Стефан Чаталов, както и да открия неговия паметник.

Освен това, още две години преди моето посещение, моята позната Сашка Журков, журналист и издател на двуезичния вестник ВИЕНА ДНЕС, който излиза в цветен печат един път месечно, ми беше изпратила няколко снимки от посещението и с бай Ангел Ангелов ( българин, градинар , живял дълги години във Виена, светла му памет †) на неизвестен гроб и паметник на седем български офицери, погребани в Централните виенски гробища, в периода 1912 – 1918 год.

И така на 14.08.2013 г. след обяд Сашка, Себастиян , Александра (нейните внучета) и аз влязохме през централния вход на Виенските гробища. Този гробищен парк е твърде голям. Трудно ми е да определя големината му, но само прекосяването му отнема около два часа. Сашка беше загубила ориентация къде се намира гроба на българските офицери, защото при нейното първо посещение с бай Ангел, са влезли през портал № 2.

Angel-Angeloff-KlederingИ така вървейки по безмълвните алеии покрай паметниците и гробовете на видни личности, достигнахме до гроба на прочутата българска оперна певица Люба Велич (Величкова) (1913 -1996 ) от с. Славяново, Поповско, която в периода  1946 – 1964 г. е прима на Виенската опера. Нейното превъплъщение в ролята на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус се счита за едно от върховите и достижения на оперната сцена. Заставаме за минута  мълчание в знак на почит пред нейния гроб.

Продължаваме да търсим зрителни ориентири, които уж Сашка имаше за нашия военен паметник. Достигнахме портал № 2, попитахме служителите дали не знаят къде се намира гроб и паметник на български офицери. Насочиха ни към определен парцел, но там намерихме само руски и югославски гробове.

Вървяхме вече почти отчаяни два часа по една ширака алея. От двете и страни гордо се издигаха стволовете на стари чинари. Изведнъж пред мен, на около 20 метра, в средата на алеята кацна една грациозна птица. Това беше красив мъжки гривек.Сребристо сините му пера блестяха, на врата си имаше изящна бяла огърлица, жълтеникават му човчица търсеше някакви семенца, червените му крачета стъпваха плахо и грациозно.

Тръгнах бавно към него, доближих го до към 10 метра. Той се огледа плахои литна величествено и плавно напред по алеята и се загуби между дърветата напред.

ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТАИ изведнъж тази птица ми напомни за оня гълъб от ковчега на Ной. Стори ми се, че тя  полетя в посоката, която трябваше да следвам, за да стигна до българския гроб. Само след 50 метра излязох на една просторна и голяма поляна, с редки брези по нея и сравнително малки и ограничени на брой каменни надгробия.
В дъното на поляната, под клоните на дърветата, на повече от 100 м, съзрях гранитния паметник и макар, че не бях го посещавал, веднага извиках – Намерих го!

Да, това беше гроба и паметника на 7 –те български офицери, неведомо как и защо починали и погребани тук в периода 1912 -1918 г. Паметникът представлява монолитен сив правоъгълен гранитен блок, полиран, висок около 2 метра. На задната стена на блока има метален царски герб и надпис със златисти букви – ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТА. Под него са две празни отверстия, където предполагам е имало друг някакаъв български символ. По-надолу е издълбано – 1912 -1918 г.

На предната фасада на паметника са издълбани имената на седемте български офицера:

ЗАГИНАЛИ ЗА РОДИНАТА
1912 -1918

подп. Юрданъ Продановъ Стояновъ
род.Габрово, 20 арт.п. † 6.4.1918

майоръ Атанасъ Захариевъ Бояджиевъ
род. Габрово, воен.у-ще † 1.8.1917

майоръ Илия Дърлевъ Ивановъ
род. Елена, Шумен кр.бат. † 29.11.1913

капитанъ Стефанъ Шишковъ Славовъ
род.Е.Джумая, 2 план.арт.п. †29.7.1913

поруч. Димитъръ Дафиновъ Ивановъ
род. Магарево, Битол. 48 пех.п. † 26.3.1919

поруч. Николай Диковъ Ивановъ
род.Видинъ, 20 арт.п. †26.5.1916

поруч.Юрданъ Юрдановъ Петровъ
3 опълч. п.

Паметникът и гробът са оградени с фигурална ниска метална оградка, част от която липсва, под имената имената на героите – офицери на гроба е бил засаден розов храст, който с годините е дегенерирал в шипка.
И само безмълвие и тиха мъка.

По-късно разбрах, че това свято за българите място се намира в 91 парцел на Виенските гробища, там където са погребани и загиналите във войните австрийци.  

ВЕЧНА ИМ ПАМЕТ И ВЕЧНА СЛАВА!

След завръщането ми в България изпратих писмо и снимков материал за паметника и гроба на българските офицери във Виена до главният експерт в отдел “Войнишки паметници” в Министерство на отбраната, Иво Антонов и до военния аташе на Република България към посолството ни във Виена.Поисках от тях съдействие за изясняване на събитията и съдбата на погребаните във Виена български офицери. До днес отговор не съм получил. Подобно писмо изпратих и до Централен военен архив –В.Търново, откъдето съвсем административно и ми цитираха различни постановления и ценоразписи, съгласно които трябва предварително да заплатя определена сума и тогава (съвсем несигурно) биха се ангажирали да потърсят информация във военните архиви.

По нататък започнах самостоятелни издирвания в ИНТЕРНЕТ и други архивни материали. Ето какво успях да открия:

1. за майоръ Атанасъ Захариевъ Бояджиевъ
род. Габрово, воен.у-ще † 1.8.1917

Роден на 19 май 1883 г. (по други документи на 12 октомври 1883 г.) в гр Габрово. Получава поредните офицерски звания както следва:
-    1.1. 1903 г. подпоручик;
-    1.1.1906 г. поручик;
-    1.1.1910 г. капитан.
Служил е в 6 – ти пехотен полк и в 16 –ти пехотен полк, помощник началник секция ЩА.
Починал на 01.08.1917 г. във Виена.
Информацията е от труда „Офицерски корпус” т.I и II, img.646.jpg, №592

2. за майоръ Илия Дърлевъ Ивановъ
род. Елена, Шумен кр.бат. † 29.11.1913
от http://www.archives.bg/balkanwars/search/46-2012-05-07-18-44-53/26494-2012-08-14-18-08-44

Чин:     м-р
Военна част:     Шум.кр.б. (крепостна батарея)
Месторождение:     гр. Елена
Ново име на населеното място:     гр. Елена
Дата на смъртта:     29.11.1913
Място на смъртта:     гр. Виена
Околия:     Австрия
От какво е починал:     починал
Място на гроба:     гр. Виена
Забележка:     17.05.1936г. (записан по списък в. Аташе)
ф.39,оп.1,а.е.7,л. 191