ЖИВОТЪТ В АВСТРИЯ
Информация за достъпа на български и румънски граждани до австрийския трудов пазар от 1.1.2007
Според Европейския присъединителен договор подписан в Люксембург на 25 април 2005 г. старите страни–членки на ЕС (ЕС – 25) сключиха с Румъния и България същото по съдържание споразумение за право на работа както със присъединилите се на 1 януари 2004 страни. Германия и Австрия могат също така да налагат преходни разпоредби относно свободата на предоставяне на услуги в определени чувствителни сектори.
В присъединителния договор от Люксмбург е опредлен 7-годишен срок за правото на достъп до Европейския трудов пазар, който започва на 1.1.2007 и е разделен на 3 фази:
- по времето на първата фаза, която продължава 2 години ( 1.1. 2007 – 1.1. 2009), гражданите на България и Румъния нямат право на свободен достъп до трудовия пазар според законите на Общността, за тях продължават да важат националните и двустранни споразумения за право на работа. Старите страни-членки могат по време на тази фаза сами да решават в какви граници да отворят трудовите си пазари за българи и румънци. (Указание – австрийските граждани могат да имат аналогични ограничения за работа в България и Румъния и трябва да им се издават разрешителни за работа.)
- преди изтичането на първата фаза Комисията към Европейския съвет ще изготви доклад за функционирането на преходните разпоредби . Този доклад ще се обсъди в Съвета. Старите страни-членки трябва да решат тогава дали да продължат националните мерки за ограничения до трудовия пазар за още 3 години или да отворят пазара според Европейските закони. Освен тази проверка, България и Румъния имат възможността да поискат от Европейската комисия по всяко време друга такава.
- старите страни-членки, които 5 години след присъединияването все още искат да запазят националните правила за достъп до трудовия пазар, трябва да докладват пред Комисията, че това е необходимо поради тежкото положение на трудовия им пазар или опасността от сериозното му дестабилизиране. След изтичането на още 2 години (тоест до 1 януари 2014 г.) за българите и румънците ще паднат всички ограничения във връзка с трудовия пазар и предоставянето на услуги.
Присъединителният договор от Люксембург предвижда също, че ако граждани на България и Румъния работят законно в някоя от старите страни-членки по време или след присъединяването и са допуснати до работния пазар за непрекъснат период от 12 месеца или повече, те получават свободен достъп до пазара на дадената страна. Това важи и за техни членове на семейството (съпрузи и деца), които на 1.1.2007 или по-късно са имали общо законно жилище в Австрия за период от 18 месеца. От 1.1.2009 членовете на семействата на законно работещите в Австрия придобиват това право веднага.
За българи и румънци са определени същите сектори на услугите, както и за присъединилите се през 2004 г. към ЕС страни, като Австрия може да запази и националните си правила относно някои специфични услуги като: градинарски услуги, обработката на естествени камъни, производство на стоманени и изделия от леки метали, строителна промишленост, почистване на сгради, инвентар и превозни средства, грижа за болни по домовете, социални дейности.
Присъединителният договор съдържа също и възпираща клауза, в следствие на която достъпът до пазара на труда на дадена страна-членка не може да бъде по-затворен, отколкото е бил в момента на подписване на Договора за присъединяване.
В присъединителния договор също се определя и т.нар. преимущество на общността, според което работната ръка от България и Румъния трябва да се предпочита пред тази от трети страни при новоназначени работници.
Повече информация можете да откриете тук: http://www.ams.at/_docs/DienstleistungenUnternehmenneueEU_BG_08.pdf.
Още от Животът в Австрия:
СПИСЪК НА УНИВЕРСИТЕТИ ВЪВ ВИЕНА
КАК ДА ОТКРИЕМ СОБСТВЕНА ФИРМА
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СТУДЕНТИ В АВСТРИЯ
ПЪТНИ ТАКСИ И ВИНЕТКИ В АВСТРИЯ
нагоре