НОВИНИ

18.07.2008

В края на краищата всеки е чужденец… някъде - интервю с журналистката Сашка Журкова


Много ми е приятно да запозная читателите на Public Republic с журналистката Сашка Журкова, която живее във Виена и оттам активно подкрепя изявата на националната ни идентичност и талант на международната културна сцена.

Споделям мнението й, че в 21 век мястото за живот и творчество на всеки човек е все повече въпрос на личен избор и решение, а границите на европейския ни дом са отворени.

Инициативите и ангажиментът на Сашка Журкова за изява и популяризиране на български автори във Виена са знак за пореден път за това, че има българи, чието чувство за отговорност за родината има реални измерения и смисъл.

Как и защо се роди идеята за Музей на преселниците и Музей на Бай Ганьо във Виена?

Идеята за единствения музей на Бай Ганьо в света, музеят „История на българските преселници в Австрия”, който ще прерасне в Музей на емиграцията, се зароди много отдавна, още преди кажи-речи 20 години. Най-напред поради това,че в градчето Китзее, където в замъка на граф Ладислаус Батяни се намира Етнографският музей за Източна и Югоизточна Европа, в който работех, имаше български заселници-градинари от преди 60-70 години. И не само там, но и в градчетата Пама и Берг.

Когато в графската библиотека между старинните книги на музея открих и първото издание на книгата “Дунавска България и Балканът”, издадена през 1882 в Лайпциг, написана от Феликс Каниц - етнограф и пътешественик от Австро-Унгария, посещавал от 1860 до 1874 България, реших, че наистина трябва да се заема с един такъв проект и че българите трябва да имат свой музей.

С какво тази инициатива е предизвикателство за теб?

Предизвикателство е в един град като Виена, който е мултикултурен, да има емиграционен музей, който да се превърне в средище на културите на преселниците – защото те имат огромни културни и научни ресурси и свой принос в развитието на страната, в която живеят и са признали като своя Родина по избор.

Голямо предизвикателство ще бъде и организирането на международен конкурс за оперни певци на името на великата Люба Велич – солистка във Виенската опера и киноартистка.

Кога ще отвори врати Музеят и къде?

Музеят, ако всичко върви добре, би трябвало в края на 2009 да отвори врати в сграда в центъра на Виена, недалеч от мястото, където нашият Бай Ганьо и българските студенти през 1895, по описание на Алеко, са отсядали – хотел “Лондон”.

Кои са водещите ти идеи при подбора на експонатите?

В експозицията на музея да се покаже, че и в миналото, и днес българските преселници в Австрия притежават големи културни възможности, допринасящи разностранно за развитието на Австрия.

Процесът на миграцията най-после трябва да се признае като необходим и обогатяващ процес. Да се преодолеят страховете от заселването на чужденци.

Проектът „Музей на Бай Ганьо” (”История на българските преселници в Австрия”) трябва да представи по един осезаем, понятен начин, че Австрия е преселническа и изселническа страна и такава ще си остане и за в бъдеще. В края на краищата всеки е чужденец… някъде !

Експозицията на музея „Бай Ганьо” (”История на българските заселници в Австрия”) ще бъде ориентирана не само към вълнуващо опознавателното преживяване, а ще бъде и една мултимедиална и интерактивна експозиция.

Музеят ще бъде един Културен център за срещи с различни активни дейности като: кинопрожекции, промоции на преведени книги на български автори, художествени изложби, танци, театър, музика, перфоманси, дискусии, музеен шоп с български сувенири, кулинарен кът с национални специалитети. Ще се издава вестник “Виена днес”. Ще се провежда периодично конкурс за млади оперни певци на името на солистката на Виенската Опера Люба Велич.

Музеят ще има документален и информационен център и ще осъществява съвместна научна дейност със сродни институции от науката и образованието.

Ние имаме с какво да се гордеем като нация с богата история и културни постижения. Но… има и от какво да се срамуваме.

Експозицията ще има следните раздели:

Амбицията ми е музеят да отвори врати в края на 2009 година. В подготовката и събирането на експонати (старинни градски и народни дрехи, пособия на студентите от онова време, архивни карти, картини, писма, снимки, тогавашно обзавеждане, книги, учебни пособия и др.) се предвижда основаване в Австрия и в България на дружества “Приятели на Музея на Бай Ганьо във Виена”, Конкурси за най-много и най-интересни експонати, конкурси за рисунки, записи на спомени от близки и роднини, изселили се преди много години и други прояви. Привличане на специалисти - сътрудници от Плевенския исторически музей, от Етнографския Музей в Асеновград, от Музея на хумора и сатирата, от Историческия и Етнографски музеи в Бургас, от Регионалния етнографски музей в Пловдив, Музея на розите в Казанлък за съвместна работа.

Консултантският екип на “Музей на Бай Ганьо” (История на българите заселници в Австрия) е следният:

Промени ли се отношението ти към Бай Ганьо, докато събираше материали и информация за експозицията?

Да, започна да ми става все по-симпатичен, като сравнявам с това, какво е сега в родината ни! И като го сравнявам с други популярни литературни герои на народите. Аналог на нашия Бай Ганьо е Остап Бендер на руснаците, Швейк на чехите, Тартарен де Тераскон на французите, американецът на Марк Твен.

Нашият Бай Ганьо, идвайки във Виена първо мисли как да продаде мускалите и категорично заявява : “Че какво ще и гледам на Виената - град като град: хора, къщи, салтанати…

И дето отидеш, все гут моргин,все пари искат.Защо ще си даваме паричките на немците, и у нас има кой да ги яде…”

А той, Бай Ганьо, не е някакъв дебел мустаклия на 65 години (пенсионер, както биха казали сега), какъвто го изигра Георги Калоянчев или какъвто го наложи като образ Бешков.

Да направим сравнение с “Глупаците в чужбина” на Марк Твен. Американците точно обратно на Бай Ганьо искат да видят и узнаят всичко, когато отидат в чужбина и изтормозват гидовете си с нелепи въпроси. Когато разглеждали някоя мумия на 4000 години, американецът задавал въпроса: “А, той жив ли е?” и когато получавал отговор : “О, не, Боже мой, мъртъв от 4000 години!”, негодувал така: “Е, не ви ли е срам! Да ни докарате чак от Америка за някакъв долнопробен стар труп и при това - ужасно много стар! Искаме си парите обратно! Покажете ни някой свеж труп, по-ароматен, така, по-модерен!”

А мнението им за немския език е сходно малко с мнението на Ганьо Балкански. Американецът смята, че немският език е объркан, хаотичен, безреден, мъчителен, раздиращ нервите и спокойствието на хората и че трябва заслужено да се нареди като почетен език към мъртвите езици, защото само един мъртвец има толкова много време да го изучава…

“Пътешествието – пише Марк Твен в „Глупаци в чужбина“ – е фатално за предразсъдъците, фанатизма и тесногръдието, а много са хората, които крайно се нуждаят от тези пътеписи”.

Какво е мястото на Бай Ганьо според теб като феномен в българската и световната култура и история? Как изглежда съвременният Бай Ганьо?

И други народи си имат своите Бай Ганьовци. Народностната самоирония на чехите с техния Швейк или на американеца Марк Твен с “Глупаци в чужбина”.

Не съм била никога съгласна, че бай Ганьо е някакъв събирателен образ на българина. Войнстващи простаци имат всички народи, хитреци, щатни безделници, грубияни, ако някои мислят, че Бай Ганьо е точно такъв… Аз не съм от тези, които казват, че Бай Ганьо е носител на всичко лошо в характера на българина като цяло.

Не мисля, че чрез един литературен образ може да се обругаят всички българи и че Бай Ганьо би могъл да задълбочи представата за това, че ние сме народ некултурен или нещо в тази посока. Което, разбира се, не може да бъде вярно и защото Австрия специално е мултикултурна държава и народ всякакъв.

Защо само Бай Ганьо да е нахален или недоверчив, и представители на други националности имат например много общо с постъпките на нашия герой, или всеки народ си има шмекери.

И други народи си имат своите Бай Ганьовци. Народностната самоирония на чехите с техния Швейк, който не е по-малък шмекер и симулант, но от това няма, убедена съм, обиден нито един чех или на американеца Марк Твен с “Глупаци в чужбина”.

Музеят на Бай Ганьо е и всъщност Музей на преселниците. Какво е твоето мнение за емиграцията?

Емиграцията ни е разнородна, естествено. Когато човек прекрачи границата той не става автоматично друг човек, нов човек. Какъвто е бил в Родината си, такъв е и в чужбина : упорит или мързелив, има стремеж към самоусъвършенстване или търсене на работата лекото и на хляба мекото, черноглед или оптимист и така нататък. Важна е и основата, върху която гради новия си живот.

Как присъства твоята гледна точка и позиция по въпросите за емиграцията чрез експозицията на музея?

Чрез издирване и изучаване живота на конкретни забележителни личности и социални групи, което да докаже тезата, че емигрантството е нормален процес, че преселниците допринасят за обогатяване на културата и развитие на икономиката на приемната страна.

Като човек, ангажиран с културата на България и журналист как работиш за по-добрия имидж на България в западния свят?

Чрез популяризиране на културните постижения на българските творци чрез конкретни прояви: изложби, литературни четения и работа с медиите.

Участваш ли в проекти, които да съдействат за изявата на български творци и таланти в чужбина и кои са те?

Да, чрез уреждане на изложби във Виена на млади, талантливи, но все още неизвестни български художници.

Кои са съвременните български личности, от които се възхищаваш?

Ще говоря за Австрия. Това са преди всичко нашите оперни певци и големи музиканти, но и лекари, архитекти, преподаватели в университети, художници, писатели и журналисти.

Приносът на българските оперни таланти в историята на Щаатсопер Виена е огромно! Без българските гласове Виенската опера нямаше да бъде това, което е сега. Легендарната Люба Велич, българският Карузо-тенорът Тодор Мазаров, колоритният Любомир Панчев, прекрасната Нели Божкова. Тази традиция продължава и има приемственост - в момента в състава на операта са две чудесни наши солистки - Красимира Стоянова и Надя Кръстева.

Днес Красимира Стоянова пее в Метрополитен опера, в “Ковънт Гардън”, но продължава да се числи в състава на Виенската Щатсопер. А внуците на гениалния Панчо Владигеров Александър, Константин и Екатерина са наследили великия талант на дядо си! Джаз музиканти и участници в ансамбъла на Бургтеатър.

Произведенията на Димитре Динев, като например романът “Ангелски езици” е бестселър, в Бургтеатър се игра неговата пиеса “Къщата на съдията”, а във Фоилкстеатър този сезон се постави пиесата му “Душата е деликатно нещо”.

Има великолепни специалисти, български лекари, примариуси на болници, като например д-р Сава Кипров, чийто дядо е бил основател на медицинския факултет в София ,архитекти, музиканти, като цигуларката Дина Шнайдерман, която живее в Баден край Виена, Стефан Камиларов.

Гордост за нас българите е, че Евгени Шевкенов - солист-цигулар, концертмайстор, диригент, преподавател в Музикалния Колеж “Густав Малер”, член на Виенската Филхармония, съветник по културните въпроси на Виенското федерално правителство през 2000 е удостоен със званието ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на града и на държавата за заслуги към Австрия в областта на културата.

Много известен е и доцент Симеон Пиронков-младши. А в Залцбург живее изключително талантливата солистка пианистката Йоанна Каменарска. Високопризнати са художниците Стоимен Стоилов и Радост Бешкова-Кристофел.

С няколко думи: много от българите в Австрия имат своето заслужено място за обогатяване на културата, науката, изкуството, спортните постижения на Австрия.

Ти общуваш с интересни български творци, кои са твоите най-вълнуващи открития в последно време?

Първа открих и организирах изложба на млади български модни дизайнери Петър и Биляна Пелови, които след успеха на изложбата откриха свое собствено ателие БИПОНЕ и вече два пъти печелят австрийска и швейцарска награда за модни колекции.

Имаш ли любими съвременни родни и чужди автори и кои са те?

Да, разбира се, имам си особено любими автори, които никога не би ми омръзнало да препрочитам: Димитре Динев, Керана Ангелова и Станислав Стратиев, и… Алеко Константинов,от само себе си се разбира, а от чуждите: Достоевски, Джек Лондон и Ярослав Хашек и Валентин Распутин.

В какво се състои специфичното, оригинално българското според теб?

Музиката, родопската музика, иконите и азбуката ни.

Каква е равносметката ти за интеграцията на България в Европа?

Има още много да се работи за синхронизация с евростандарта: в областта на образованието, съдебната система, банковата и финансовата система. Но, да се надяваме.

Какво би пожелала на българите, които решават да приемат емигрантския живот и да се реализират в чужбина?

Разбира се, че не е лесно, но и не е невъзможно, човек да се реализира в професията си и като емигрант. Сега вече, слава богу, всеки свободно може да реши къде да живее или кога да се върне. И освен това аз мисля, че в началото на 21 век това, къде живееш е въпрос на рефлексия, а не на локализация. В България живее всеки, който я носи като своя история, в спомените си, език и култура, песни и танци.

За какво мечтаеш?

Аз обикновено не мечтая, а желая. Пожелавам си пътешествие, да напиша книга, да открия музей, да засадя дръвчета, да се радвам на внучета и … желанията ми се осъществяват.

Маг. фил. Сашка Журкова завършва руска филология и история в България и славистика и етнология във Виенския университет. Музеен служител до 1992 в Музей за Източна и Югоизточна Европа - в замъка на Граф в замъка на граф Ладислаус Батяни (Museum fur Ost-und Sudosteuropa Graf Batthyanny -Schlossmuseum) в Китзее, федерална провинция, Бургенланд, Австрия.

Публицист - “Писма от Виена”, изд. 1999. Акредитиран журналист до 2000 към Пресслужбата при Федералното Канцлерство - Виена (Bundespressedienst на Bundeskanzleramt - Wien).

От 2001 досега - кореспондент и акредитиран журналист в UNIS-United Nations Information Service - Vienna.

Ръководител на кореспондентско бюро на националното маринистично списание “МОРЕ”, кореспондент и член на редакционния съвет на списание „Клуб Орфей. Легендата продължава“, акредитиран кореспондент на списание „CHERGA“.

Сътрудник на медиите : “Die bunte Zeitung” – Австрия и на списание “Българите в Австрия” - Виена.

Издател и собственик на вестник „Виена днес“ - Австрия.

Собственик на “Agentur Interklasse” - Писмени и преводачески услуги и организация на изложби (Schreib- und Ubersetzungsdienst; Grafik Design; Ausstellungsorganisation)

Проекти:

  1. Етнографски музей/ Трояново, Бургаски окръг.
  2. Европейска среща на гайдарите във Виена.
  3. Единственият в света музей на Бай Ганьо („Музей на българските преселници в Австрия“ www.bgmuseum-vienna.com).

Интервюто направи: Наталия Николаева

Източник: PUBLIC REPUBLIC



Още новини:

05.08. СТУДЕНТИТЕ В ЧУЖБИНА ВАДЯТ ЗДРАВНИ ЕВРОКАРТИ

05.08. ПОЧИНА НОСИТЕЛЯТ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН

03.08. ЖУРНАЛИСТИ ОТ ЧУЖБИНА ЩЕ ПРАВЯТ АЛТЕРНАТИВНА СРЕЩА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

30.07. ЗАЛЦБУРГ В КРАКАТА НА ДИМИТЪР ДИНЕВ

29.07. SYMBOLS OF BULGARIA@VAGABOND - ЧУЖДЕНЦИ ИЗБИРАТ МЕЖДУ МАРТЕНИЦА И УТРИН В РОДОПИТЕ

28.07. КОНКУРС ЗА ФОТОГРАФИЯ НА ТЕМА „МОДЕРНИ ВРЕМЕНА”

27.07. ЗАКОН СРЕЩУ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО

26.07. ИЗЛЕТЯ ПЪРВИЯТ ВЪТРЕШЕН НИСКОБЮДЖЕТЕН ПОЛЕТ

24.07. СТУДЕНТСКАТА ПРОГРАМА "КУ-КУ" СЕ ЗАВРЪЩА

22.07. `ЧУДЕСАТА НА МОЯТА БЪЛГАРИЯ!`, ПРОЕКТ НА ЕМИГРАНТ БГ

20.07. 1-ВИ ЕМИГРАНТСКИ СЪБОР `БЛАГОЕВГРАД 2008`- ОБРЪЩЕНИЕ

17.07. ИНТЕРВЮ НА САШКА ЖУРКОВА ВЪВ ВИЕНА С АВСТРИЙСКИЯ ПИСАТЕЛ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД DIMITRE DINEV

14.07. МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ SPIRIT OF BURGAS

12.07. ЕВРОПЕЙСКОТО ПЪРВЕНСТВО 2008 - РАВНОСМЕТКА

11.07. СВОБОДА ЗА ЕЛИ И ВИМ


нагоре