Нова книга на Георги Чалдъков "ЛЮБОМЪДРИ ЧИТАТЕЛЮ"

ЛЮБОМЪДРИ ЧИТАТЕЛЮ
Есета и science-in-fiction
Георги ЧАЛДЪКОВ
Издателство МС ООД – Варна
ISBN: 978-954-8493-40-6
Варна, 2013

book 1Корица: Микрофотография на мозъчна дъга (brainbow) в морско конче (гръцки - hippocampus) на плъх, наблюдавана от професор Джефри Лихтман и д-р Тамили Вайсман в Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ – публикувана в списанието Nature 2007; 450: 56-62. Виж "Конектом и мозъчна дъга" - стр. 150-153.

ПРЕДИСЛОВИЕ
Lectorem delectandо pariterque monendo
(Радвайте читателя и го учете).
Хораций, Ars Poetica, стих 343
Любомъдри читателю, в тази книга има есета и science-in-fiction (наука в разказа, разказана наука), не science fiction (научна фантастика), представени с 44 519 думи (193 страници).
„Внимавай тук добре, любомъдри читателю: да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите“ (Паисий Хилендарски, „История славяноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом...“ ).
Април 2013
Георги Н. Чалдъков
Бургас–Варна                                                                        

ПЕПЕРУДАТА И СИНЬОТО ХАПЧЕ
Заради липса на пирон подковата беше изгубена.
Заради липса на подкова конят беше изгубен.
Заради липса на кон ездачът беше изгубен.
Заради липса на ездач битката беше изгубена.
Заради липса на битка кралството беше изгубено.
И всичко това – заради липсата на един пирон за подкова.
Бенджамин Франклин, „Алманах“
Poor Richard’s Almanack), 1758 г.

Математикът Едуард Лоренц (1917–2008) е професор пометеорология в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ. За такива откриватели Луи Пастьор е казал: „В изследванията късметът се усмихва на подготвените умове“. При определянето на една от прогнозите си през 60-те години на XX век Лоренц поставил атмосферните данни не в началото, а в средата на компютърната си програма. След един час се върнал в лабораторията и видял, че резултатите са съвсем различни от тези, получени с началните данни. Той установил, че между началните и въведените от средата данни има разминаване след третия десетичен знак. Оригиналните данни били, например, 5.506127, а при новата програма – 5.506798. При всички традиционни изследвания се счита, че разликата след третия десетичен знак е минимална и резултатите са сходни. Лоренц доказал, че това е грешна парадигма. Накратко, със стартово число 5.0000 крайният резултат е изцяло различен в сравнение със стартово число 5.0001. Така „чувствителността към началните условия“, която отчита Лоренц, определя „порядъка“ в атмосферата и по-късно става основа на теорията на хаоса.
„Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?“ (Predictability; Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?) е заглавието на лекцията на Едуард Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-ата конференция на Американската асоциация за напредък на науката. Първоначално в заглавието на лекцията е използвано sea gull (чайка) вместо butterfly (пеперуда), но председателят на заседанието го променя и така се
появява „пеперудата на Лоренц“ и съответно, „ефектът на пеперудата“ става една от най-сполучливите метафори на теорията на хаоса.*
Или както Маската – приятелят на Марио Варгас Льоса – казва за индианците: „Най-важното за тях било самообладанието, братче. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изго-
ри от светкавица“.
book 2Това също е „ефект на пеперудата“. И още: „Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена“, написано от Борис Христов. Подобно на Едгар Алън По, който казва, че дори простото движение на ръцете (hand-waving impulse) може да повлияе на атмосферата в цялата планета. По-късно Карл Юнг ще нарече такива сходни мисли „криптомнезия“ и „колективното несъзнавано“.
Като метафора пеперудата присъства и в „Глас като гръм“ на Рей Бредбъри, публикуван през 1952 г. Там „паднала в калта, светеща зелено и златисто, и черно, беше една пеперуда, много красива и много мъртва – и тя промени резултатите на едни президентски избори“. „Пеперуди“ и „чайки“ има и в нашето „денят се познава от сутринта“. Те размахваха криле в зората на демокрацията, но впоследствие им бе забранено да летят – и така тя се изроди в България.
Пеперудата на Лоренц ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от „малки необходими промени“ (minimum necessary changes) в началото. Това, което изглежда като хаос, в което не се забелязва ред, има определен порядък. Ако си представим, че има един свят, където пеперудите размахват криле, и друг, където те не правят това, то тази малка разлика ще означава, че торнадо ще има само в единия свят. В кой свят предпочитаме да живеем – в принудителния ред (и илюзия) на комунизма или в детерминирания хаос (и надежда) на демокрацията?
Във филма „Матрицата“ има такъв мотив: „Това е твоят последен шанс – казва Морфей. – След това няма връщане назад. Вземаш червеното хапче и историята приключва. Събуждаш се в леглото и вярваш в каквото си поискаш. Вземаш синьото хапче и отиваш в Страната на чудесата и аз ти показвам колко дълбока е заешката дупка. Запомни, че всичко, което ти предлагам, е истината. Нищо повече“.
Хаосът е синьото хапче – Чудесата на демокрацията. Помага и на сърцето и мозъка.**
This is going to be difficult, but rewarded (Трудно е, но си струва) – продължава Морфей в началото на „Матрицата – Презареждане“.
___________________________________________________________________
* Leonard A. Smith. Chaos. A Very Short Introduction. Oxford University Press Inc.,
New York, 2007. „Теория“ на суматохата е написана от Йордан Радичков – в нея ролята на пеперудата се играе от белите вълци, идващи по нашите земи от румънския град Турну Мъгуреле, особено един от тях, който е яхнал бял кон и пее марша на белите вълци.
** Lombardi F. Chaos theory, heart rate variability, and arrhythmic mortality. Circulation 2000; 101: 8–10. Andreasen NC. A journey into chaos: creativity and the unconscious. Mens Sana Monogr 2011; 9: 42–53. „Синьо хапче“ е и виагра – лекарство за еректилна дисфункция, популярно през последните 10–15 години; за него пиша в „Буридановото магаре и боливийските инки“ и „Карл Джераси“.