Безмилостният клин в българското семейство

broj 19 zakon za decata bg bistra„Тихо, да не събудим българите!“- било написано върху лозунг на протестиращите наскоро гръцки студенти. Но след разговорите ми с родители от Пазарджик и страната се питам : „Какво е онова, което ще извади спящия ни народ от летаргичния му сън?“ Протягат ръце към най-милото- към децата му, а той само обръща глава на другата страна и сънено промърморва: „ Не ме интересува....“

 

Наскоро научих, че у нас се предлага за приемане закон, който забранява на родителите много неща.Не, не го научих от пресата, нито от телевизията. Вниманието ми привлече реакцията на родител.Той разсъждаваше, че е недопустимо да се отнема правото на родителите за влияние върху децата им. Потърсих проекта за Закона за детето на г-жа Надя Шабани в Интернет и нещата, които прочетох ме ужасиха.Според мен точното определение на този закон е "Безумен план за изтребление на българските деца".

Като родител Законът за детето ме превръща в бездушен субект, който няма права, а само задължения. Разглежда ме като доставчик на храна, облекло и "на най-високия достижим стандарт" чл. 10. (1) за малолетните граждани на държавата, които тя "милостиво" ми поверява.

Едно от най-страшните предложения в този Закон е член 84, защото той дава право на властите да влизат в домовете ни и да извеждат децата ни за спешно настаняване.KRISENZENTRUM 2

Няма изискване за доказателства, или разследване, че такива опасности наистина съществуват, преди детето да бъде изведено. Нужен е само сигнал, а чл.210 разрешава разглеждането на анонимни жалби и сигнали, които се отнасят до насилие над дете. Това създава възможност за незабавно извеждане на детето от семейството без съгласието на родителите, а основанията за това са недоказуеми, тъй като няма предвидено призоваване в съда нито на родителя, нито на свидетели. Г-жа Шабани e тази, която признава, че “Всяка година държавата ни дава 12 млн. лева за 1350 деца в домовете за деца с увреждания, но въпреки това има гладни и недохранени“ и тя е тази, която “ поиска конкретни доказателства за смъртни случаи заради немарливост в детските домове” по повод публикуваните данни за смъртта на 238 деца с уврежадния, убити само през последните десет години у нас. http://www.svobodata.com/page.php?pid=4019&rid=154.

Фактите, изнесени за състоянието на децата в детските домове в България шокираха и възмутиха над 1000 зрители на BBC, но не и нашите управляващи.

...Същата г-жа Шабани, със закон, сега иска принудително да отнема децата ни за спешно настаняване. Една държава, която не може да се грижи за 1350 деца с 12 милиона лева, иска да поеме грижата за 1 172 208 непълнолетни (http://bg.wikipedia.org/wiki/ Население_на_България ) Веднага възниква опасението, че ще се създадат неподозирани възможности за злоупотреби от недобросъвестни граждани, за разчистване на сметки и дори за въвличане на децата ни в канали за проституция или органи за донорство.* Защо не допуснем, че случаите с деца в Русия, където съществуват канали за задгранично осиновяване няма да станат част и от нашия живот.
http://www.1tv.ru/sprojects_edition/si5848/fi13359

А този Закон дава право за осиновяване без съгласието на родителя - чл. 123. (1) и още много други дейности, в които участието на майката и бащата или тяхното съгласие напълно се изключва. Някои от тях са чл.1(2), чл.2(1), чл.29(1), чл.204(2),чл.221(10)... В чл 27 ( 5) държавата поема прилагането на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информирането за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и дори за безопасното ú прекратяване.(без знанието на родителите~уточнението мое)

Никъде не се споменава, че това трябва да става само при изричното съгласие на родителите.Те дори не биват информирани за това.Що за болна мисъл е тласнала законотворците да посягат върху децата ни и върху семейството като институция?!

Това е един безмилостен закон, както към нас като родители, така и към нашите деца.

И тук изтръпвам при следната публикация от 25 януари след убийството на 12 годишния Станислав от с. Лагошевци, община Димово."От отдел „Закрила на детето” към служба „Социално подпомагане” са започнали наблюдение на семейството, съобщи Венци Пасков, директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" във Видин. Ако се установи, че родителите не полагат достатъчно грижи за останалите непълнолетни деца от семейството, те ще бъдат изведени."
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=843432

Продължавам да чета и се спирам : "Момчето има още трима братя и сестра. Родителите му са социално слаби и живеят от помощи. На 4 януари излязъл от дома си, за да занесе храна на възрастен съсед."

Родители, които, въпреки бедността, си успяват да възпитават децата си в грижа за възрастните в България заслужават моето, заслужават нашето уважение. А властимащите у нас, в скръбта на това почтено семейство, дръзват да заплашват родителите с отнемане и на другите им деца?! И това още преди новите разпоредби да са влезли в действие! Този закон няма да служи за сплотяване на нашите семейства, напротив- като безмилостен клин той ще разделя деца от родители, ще изпълва хиляди сърца с болка и ще нанася непоправими травми!

Това е Закон, който разглежда родителите като такива, които трябва само да "полагат грижи" - чл.9, чл.15,чл.154, без да зачита правото им да възпитават своите деца. Сега и Конституцията трябва да бъде преработена, защото думата "възпитание" не съществува в новия Закон. Г-жа Шабани заменя "възпитанието" с "подкрепа". Това пояснява самата тя в предаването "Здравей, България" от 15 ноември 2011.
http://novatv.bg/news/view/2011/11/15/23304/ Надя-Шабани

Вече Държавата и социалните органи са съвършените механизми за постигане на щастието на българските деца. Родителите са поставени в позиция на "необходимото зло", което държавата се примирява да търпи. Но, както споделя Юлия Матеева от сайта "Подадена ръка"- "Държавата не учи децата на отговорности, защото няма личностният мотив да го направи, тя не е личност и по тази причина се проваля в това си начинание".
http://wp.me/P6aUg-3O

Детето се разглежда като носител само на права и никъде в закона не се определят неговите отговорности. А как, без да практикува поемане на отговорност от малък, някой би се превърнал изведнъж в отговорна личност?

Даваме ли си сметка какво влияние би имал този закон върху децата и тяхното отношение към авторитета като цяло? Реакцията на ученици от 5-ти клас е била: "О-о, вече ще си ходя на дискотеки и няма кой да ми забрани!" И се опасявам, че ще успяват да постигат това, защото чл. 49. (1) посочва, че "При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес." Съществува ли в света дори едно семейство, в което да няма разногласия между родители и деца?

Вместо да предлагат като необходимост от въвеждане на закона анкети за проблемите мажду родители и деца, Институтът за социални изследвания и маркетинг МБМД трябва да направи анкета за реакциите на децата оставени без контрол.
http://nbtv.bg/?page=air-event-details&instanceID=1686&category=19&type=47&archive=23380&FCI

И тук идва продължението на моята трагедия- последиците от този закон за мен като учител. Липсата на респект към родителите веднага ще намери своето продължение и в училище.

А като учители към кого ще се обръщаме за помощ при проблеми с децата, ако не към родителите им. Те обаче ще са безсилни да сторят каквото и да е, за да повлияят на децата си - държавата им отнема всякакво право на това.

Повече от всякога е необходимо засилване на влиянието и авторитета в живота на децата ни - по правилен начин. Вместо да инвестират в тази посока, законодателите ни създават Закон-чудовище, който ще изпълва сърцата на милиони хора със страх и ужас.

Отне ми дни, за да прегледам безбройните материали, пълни с факти за злоупотреби в другите страни точно при изпълнение на разпоредбите за защита на децата. Хиляди случаи на безпричинно отнети деца от родителите им по сигнали, много често анонимни, хиляди деца убити или безследно изчезнали след настаняването им в другите семейства за "по-добра грижа".*

Не е ли водеща причина за спирането на проучванията за добив на шистов газ в България - вредата? И защо, когато за природата ни сме водени от желанието си да опазим, не издигнем същите критерии и за децата на България?! Не е ли призван един Закон да служи като лекарство, помагайки за преодоляването на дадени проблеми? И кой медикамент е пуснат в употреба, без да са проведени години изпитания, за да сме убедени, че той няма да ни навреди? Защо тогава, след като в десетки държави искат да спрат действащите Закони за защита на децата- в този им вид- като крайно опасни, ние в България, искаме да ги въвеждаме? Чии интереси ще обслужват тогава тези разпоредби, щом като имат толкова вредно влияние върху деца и родители ?

След години на отнемане на родителските права в САЩ възниква движението Parentalrights.org (Права на родителите), което обединява родителите, които искат да имат право да предпазват децата си. http://www.parentalrights.org/

Само през 2007г. в Норвегия са били отведени 11 700 деца от семействата им, за да бъдат предадени на "по-добра грижа". Организациите, които се обявяват срещу действията на социалните органи за защита на детето, излизат с призива: "Да спасим децата си от защитата на детето!" Те публикуват данните, че около нови 500 деца се прибавят към хилядите отнети от семействата си всяка година.
http://www.freewebs.com/nancycrow/

Във Франция, през 2011 Защитник (омбудсман) на децата – г-жа Мари Дерен, пише в своя доклад, че " 148 000 деца принудително не живеят с родителите си, а 48 600 от тях не са в приемни семейства, а в различни по вид институции – главно интернати."
http://bg4family.org/assets/files/CEDIF_report.pdf

И това съвсем не са изолирани случай, както много мои сънародници си мислят. Нека попитаме хората, които живеят зад граница и неведнъж са се опитвали да помагат на родители, чиито деца са били отнети. Отговорът на съответния посланик е бил лаконичен и убийствен: "Деца без сериозна причина не могат да се извеждат от семейството, значи е имало такава. " Отговорен представител на властта, без да е запознат с доказателствата, ще отпраща и нас със същия отговор!

Неотдавнашните случаи с палежите през миналото лято в Лондон и други градове в Англия също дават повод за размисли. Случи се така, че по същото време бях там и можех да слушам изказванията по телевизията. Политици, психолози, социални работници и духовници търсеха отговор на въпроса: „Кои са причините за това?“ Не липсваха и мненията, че намаляването на контрола и правата върху децата от старана на родителите е една от причините. И как у нас, при подобни прояви, родителите ще могат да изпълнят призива, който представител на лондонската полиция отправи към семействата, да не позволяват на децата си да излизат на улицата?
http://www.bolgari.net/palezhi_i_pliachkosvane_v_angliia-n2-4945.html

Та нали тези деца ще потърсят съдействието на същата полиция след това, за да накаже родителите им, защото ще има разногласие вкъщи. Като гражданин на Република България изразявам категоричното си несъгласие с приемането на Закона за детето в така предложения вариант. Считам, че той не гарантира, а застрашава основните права на децата.Проектът прехвърля отговорността за децата от семейството към държавата, което противоречи на Конвенцията на ООН за правата на детето, на най-добрия интерес на детето и на основното му право на родители и семейство. Това е текстът и на подписката, която започнах и всеки родител, който би искал да участва в нея, може да го направи.Всеки може да заяви своята позиция против приемането на Закона за детето в този му вид и чрез онлайн Петицията. http://citizenspeak.eu/node/72

Страхувам се обаче, че и сега думите на Ботев отекват за народа ми: „Аз и до днес не мога да се начудя на нашите българи: … на тяхната унизителна покорност и на тяхното безсъвестно мълчание.“ – Христо Ботев (в. Свобода и независимост“ 1872г.)

Надежда Христова
автор на детска литература

*
Нанси Шефър, сенатор на щата Джорджия, в своя доклад през 2009г. по повод на злоупотребите при защита на децата, съобщава, че през 1999 год. са починали шест пъти повече деца при новите си осиновители, а десет години по-късно броят им е много по-голям. Децата- продължава тя- не само загубват всякава връзка с родители и близки, но претърпяват изнасилвания, малтретиране и травми и заявава, че на тази система за защита на децата не може да се вярва, защото тя не служи на хората. Твърдо се обявява против, като твърди, че много от децата изчезват завинаги и никога повече не могат да бъдат намерени. Заради позицията си срещу политиката на CPS (Службите за защита на детето) Нанси Шефър, заедно със съпруга ú, е убита през март, 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=_TcDTJlPWbE&feature=share

Само през 2007г. в Норвегия са били отведени 11 700 деца от семействата им, за да бъдат предадени на "по-добра грижа". Организациите, които се обявяват срещу действията на социалните органи за защита на детето излизат с призива: "Да спасим децата си от защитата на детето! "Те изнасят данните, че около 500 деца се прибавят към хилядите отнети от семействата си всяка година.
http://www.freewebs.com/nancycrow/

И в държава като Германия, позната с точността си, разкритията за социални служители-педофили и злоупотреби с властта са подтикнали родителите още от 2007 да се борят срещу тези чудовищни служби. Започнали са Петиция до Европейския парламент за премахване на Бюрата за младежта, които се грижат за "благото на детето"- немският вариант на българското понятие в новия Закон "най-добър интерес на детето". Защото това са организации, които имат полза от откъсването на децата от семействата им, тъй като за всяко дете държавата отпуска субсидии за "отглеждането " им и така се издържат и служители и служби. Отделно истинските родители заплащат на кризисните центрове и приемните родители определена сума, със съдебно решение. Тези приемни майки в повечето случаи са или безразборно раждащи самотни майки, или безработни и крайно бедни и без никакво собствено възпитание и педагогически знания. Не са малко и проявите на насилие от всякакъв род, дори и от по-големите деца на такива приемни семейства.

"Политика се нарича изкуството да търсиш проблеми, да ги намираш навсякъде, да им поставяш грешна диагноза и да приложиш погрешни лекарства."Джулиъс Хенри Маркс