ФОТЕВ И ЛОРКА или раждането на метафорите

fotevД-р Георги Чалдъков

„Българин и жител на Бургас“, Христо Фотев е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и „морето се изправя пред очите му“. След това – жените и жените. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му – 27 юли 2002 г., – бургазлиите извикали: „Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени!“

В поетичните гени на Христо Фотев Константинов и Федерико Гарсия Лорка са кодирани сходни, ако не същи, емоционални молекули – метафорини.

Гранада, Андалусия, Испания
1936 г. – гражданската война в Испания, известна и с мотото „Смърт на интелигенцията“. В Гранада са убити повече от 6 000 интелектуалци, един от тях е Лорка (1898–1936). Живял само 38 години, той е написал десетки стихове, романси и пиеси – „Аз я отведох на реката“, „Аделина се  разхожда“, „Сомнамбулен романс“, La casa de Bernarda Alba. След като помилването от генерала закъснява, а от щаба му вече са казали „Дайте му кафе!“ – паролата за смърт, на 19 август 1936 г. фалангистки полицай разстрелва Лорка – един от най-големите поети на света. Така той умира за родната си Испания.

Но в голямата поезия винаги остават поне двама дежурни поети: в Испания – Антонио Мачадо (1875–1939) и Висенте Алейхандре (1898–1984), в България – Христо Фотев (1934–2002) и Константин Павлов (1933–2008).

Бургас, България
„Христо Фотев е написал първото си стихотворение в утробата на майка си“ – казваше приятелят и поетът Димитър Йотов. След това идват „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиметални посвещения“, „Пристанище“, „Обещание за поезия“, „Литургия за делфините“, „Венецианска нощ“, „Книга за свободата“, „Пейзаж от думи“. Въпреки че президентите Петър Стоянов и Георги Първанов бяха предизвестени за спешната необходимост от болнично лечение, на 27 юли 2002 г., в дома му в София, инсулт или инфаркт застрелва Фотев – един от най-големите поети на света. Така той преждевременно умря от липсата на лечение и съпричастност на приятели и политици в родната България.

И когато се различават, Лорка и Фотев споделят обща романтика. Лорка няма пристанища, делфини и гларуси, Фотев няма маслини, петли и коне – и само веднъж „цигани“ – „щастливи цигани говореха с конете си“, и два пъти „китари“ – „китарите неистово ликуваха“ и „вървяхме ний по тротоара/ като по струни на китара“.

В сърцето на метафорите Лорка и Фотев обаче споделят сантиментални цветове, образи и мелодии – при Лорка любовта е оранжева и зелена, при Фотев снегът позеленява от нараненото му сърце, пълно с хлорофил.

И у двамата има високи дози от душата, наречена duende: дълбочината на онова, което се чувства и не може да се обяснява, Лорка – в Андалусия, Фотев – в Бургас.

ЛОРКА
Балада за морската вода
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

ФОТЕВ
Море – и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха...)

ЛОРКА
Истина
Ах, колко мъка, колко труд ми струва
да те обичам, както те обичам!

ФОТЕВ
Морето
И колко ни е трудно да обичаме,
не знаете вий...
Ще ви разкажа...
за нашето усилие до края да обичаме...

ЛОРКА
Прелюдия
Върху зеленото небе
една звезда зелена.
Какво да стори тя, любов,
освен да се изгуби.
Романс за луната
Дойде в ковачницата черна
луната със воали бели.

ФОТЕВ
Луната
Въглища във планината
между Сливен
и Елена.
И е черна планината,
а луната е зелена.

ЛОРКА
Сомнамбулен романс
...до перилата на луната,
отдето ромоли водата.

ФОТЕВ
Луната
Ще умра над рамената
и бедрата на луната.

ЛОРКА
Романс за испанската жандармерия
...нощ, нощуваща в нощта.
(noche, que noche nochera)

ФОТЕВ
Луната
...че луната ме излъга...
че не е луна луната.

ЛОРКА
De profundis
Стоте луди-млади
навеки заспаха
под сухата черна трева.
Андалузия има
червени и дълги шосета.
Кордова – маслини зелени,
където ще сложат сто кръста
за тях да напомнят.
Стоте луди-млади
навеки заспаха.

ФОТЕВ
Бюстовете
Бюстове стари.
Бюстове строги.
Били байрактари.
Били воеводи.
Винаги на стреме,
винаги с паласки,
нямали са време
за жени и ласки.
А смъртта е била,
а смъртта е бдяла,
годеница мила,
годеница бяла.

Но по-добре да приключа с още една симбиоза на Лорка–Фотев:
Зелена, любя те зелена.
И се учудвам, че останах жив.
     
Христо Фотев трябва да  бъде пазен, непрекъснато преиздаван, непрекъснато четен – писа писателят Елин Рахнев (вестник “168 часа”, 21 – 27 март 2014).

© Фотография: Николай Чалдъков