УЧИЛИЩЕТО Е ИЗВОР НА ЖИВА ВОДА…

Janka-Takeva-interviewИнтервю на журналиста Георги Николов с Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители:

Госпожо Такева, живеем във време на раздирано от проблеми общество. Как на този фон се вписва днес българското училище? Можем ли да твърдим, че като институция то и сегашната младеж са взаимно съвместими?

Дълбоко съм убедена, че утвърдени в миналото национални ценности са актуално трансформирани ценности и на днешните млади хора. Всяко поколение израства с ценностна система, приспособима към условията, в които живее. Твърдо вярвам, че съвременните млади хора, които знаят какво искат от себе си и от живота, имат и отношение към образованието, към обществените, социалните и политическите проблеми. Много научни работници изследват приоритетните фактори при формирането на ценностната система и възпитанието на младите хора. Водят се научни дискусии за ролята на семейството, което вече и в България губи значимостта си като фундаментална социална единица. Близо 51% от децата в българското училище - от детската градина до XII клас, са с непълни семейства. Причините за това са много. Съвместното съжителство бе въведено законодателно, а то крие своите рискове. Много деца, особено от рисковите семейства, се водят като извънбрачни поради утвърдени стереотипи в някои етнически групи. В ромската общност правят големи сватби, но не сключват законен граждански брак и децата се раждат като извънбрачни. Училището образова и социализира този контингент деца и учените сочат, че не може много да се разчита на семейството за семейно възпитание и формиране на ценности. На свой ред училището се опита да бъде най-голямото в страната приемно семейство, да замести майките и бащите. Не успяхме да направим това, защото човекът не може да промени природните закони. Но днес вече знаем, че можем да влияем върху обществените процеси именно чрез общественото възпитание. Постепенно обществото и политиците разбраха, че въпросите за възпитанието и изграждането на ценностна система са изключително важни не само за личностната реализация на младия човек, а и за опазването на природата, екологията, за развитието на демографските проблеми в България за това, какъв ще е утрешният пазара на труда и какви ще са хората, които ще произвеждат брутният вътрешен продукт на страната ни. И се надявам, че сега взетите мерки ще дадат положителни резултати.

Сътрудничите ли с Асоциацията на българските училища в чужбина и в какво се изразяват взаимните контакти? Поради демографската криза броят на подрастващите в родината намалява, а заради нестихващата емиграция, по света се увеличава.

Демографският проблем е много сложен, фатален за страната ни. Но демографската криза е в сила не само за България, тя е за цяла Европа. Стара Европа след време не зная как ще изглежда, но лично аз смятам, че ако правителствата, в т.ч. и българското, не положат усилия, сигурно ще има обратно въртене на часовниковата стрелка. Близо 250 000 българчета имаме по света срещу 791 000 ученици от първи до дванадесети клас - което означава, че една трета от нашите ученици са някъде по света. И затова СБУ подкрепя изграждането на съботно-неделните училища в целия свят. Активно участвам в техните конференции, при вземането на решения - било при отпускането на средства от държавата, било при отпускане на средства по националните 10 програми, които през 2004 г. СБУ извоюва със своя стачка. Поддържам непрекъснато връзки с тях. Публикуваме във вестник „Учителско дело“, издание на СБУ, информации за техни значими събития, каним ги да участват в наши конкурси – в конкурса на Синдиката за извънкласни и извънучилищни дейности. И тази, и миналата година участваха представители от училището във Виена в конкурса на Национален клуб „Родолюбие“, чийто председател съм, и този Клуб съществува вече 27 години в страната ни. Тук отварям една скоба – искам да благодаря на всички учители, които подготвят учениците да се явят на този конкурс, и да съобщя, че на 3 ноември 2017 г. ще бъде поредното тържество, където ще връчваме награди на отличилите се ученици и на учителите, които са ги подготвяли. С д-р Боян Кулов, доскорошен председател на Асоциацията на българските училища в чужбина и със сегашния й председател д-р Ирина Владикова, си партнираме изключително добре. Така че в тази посока се надявам, че децата, които са в чужбина, ще се върнат – ако не на млади години, то винаги човек търси корените си на по-зряла възраст. Обществените процеси в света така се развиват, че като че ли всеки ще потърси родната стряха, за да намери сигурност и стабилност за себе си и за семейството си. Както казват мъдреците - да не прекаляваме с това, че сме хора на глобалния свят. Не обичам тази дума. Който смята, че е човек на света, той се е отрекъл от корените си. Ние преди всичко сме българи. Трябва да запазим и съхраним българската идентичност и където да сме по света, да не забравяме това. Но един ден ще се приберем. Вярвам. Ако не всички, поне една трета от тях ще се върнат.